Лигурия (Liguria) e малък крайбрежен регион на северна Италия, простиращ се под формата на бумеранг по средиземноморския бряг от Тоскана, минаващ Пиемонт и стигащ до границата с Франция. Лигурия е известна като Италианската Ривиера, продължение на известния Лазурен бряг.

Винен регион Лигурия

Общо 6000 хектара са заети под лозята на Лигурия, от които само около 500 принадлежат към категорията DOC. Обемът на производство е 280 000 хектолитра годишно, от които 75% са бели вина и приблизително 13 000 хектолитра са DOC. С такива показатели Лигурия заема предпоследното място по отношение на производството на вино сред всички региони на Италия.

Климатът на Лигурия е средиземноморски, почвите са предимно бедни, каменисти. Пейзажът е доминиран от хълмове, близо до брега, скалите се гмуркат вертикално в морето. Подобна топография създава очевидни трудности за лозарството. Повечето от лозята са разпръснати в най-достъпните райони, а в някои случаи можете да стигнете до тях само като плувате и се обработват изключително на ръка.

По-далеч от бреговата ивица ситуацията е малко по-добра: склоновете са малко по-малко стръмни, но лозите все още са сгушени в гъсти струпвания на места, подходящи за развитие. Освен това лозарството, освен винопроизводството, играе решаваща роля за предотвратяване на ерозията на почвата и свлачищата.

Въпреки толкова суровите условия, лозите са култивирани тук повече от 25 века, откакто са донесени тук от етруските и гърците. По-късно, под римляните, на източния край на региона, се е образувала известната зона Cinque Terre (буквално «пет земи»), която вече е апел (Cinque Terre DOC).

Вино Cinque Terre

Повечето лигурийски вина са продукт на малки (занаятчийски) винарни, които трябвало да отглеждат гроздето си на стръмните скалисти тераси. Но това подреждане на лозите, освен ужасно неудобство, носи със себе си и значителен бонус: скалите защитават крайбрежното грозде от многото студени ветрове, духащи от Алпите, а високото съдържание на варовик в почвите е особено полезно при производството на бели вина, тъй като им придава желания «минерален» характер.

За съжаление намирането на вино от Лигурия е почти толкова трудно, колкото място на лозето за неговото производство. Много малко местно вино напуска Италия.

Сорт

В Лигурия се отглеждат стотици вида грозде, но то е известно главно с бели вина от Vermentino, познати тук като Пигато (Pigato) — заради петънцата с ръждив цвят (pighe), които покриват узрелите плодове от този сорт.

Грозде Pigato aka Vermentino

Дълго време се водело спор дали е един сорт или все пак различен. Последните ДНК изследвания доказват тяхната идентичност, въпреки че лигурийското бяло вино от сорта Пигато има аромати, присъщи на самата Лигурия: соленото море и планинските иглолистни дървета с гореспоменатата „минералност“.

Най-известните червени региони са засадени от сортовете Rossese, който дава деликатни плодове, леко пикантни вина и Ormeasco, известен в Пиемонт като Dolcetto.

Апелации (Appellacion)

В миналото имаlo само един DOC — Rossese di Dolceacqua, който произвеждal меки ароматни червени вина. Сега броят на DOC достигa осем.

Colline di Levanto DOC в бялата версия е подобен на вината Cinque Terre DOC, но с по-дълготраен букет. Червените версии (rosso) на това наименование са базирани на сортовете Sangiovese и Ciliegiolo.

Голфо дел Тигулио (Golfo del Tigullio), чиято територия се намира между Генуа и Ла Специя, получи статут на DOC през 1997 година. Почти непознатия appellacion произвежда отлични вина като пасито (от сушено грозде) и с чисто лигурски произход сортове като Bianchetta Genovese.

Colli di Luni е appellacion, чието име се превежда като „лунни хълмове“. Тук се произвеждат червени и бели вина, чийто стил и сортова композиция са нещо между характерната Лигурия и Тоскана.

Val Polcevera е долината на река Polchevera, която е призната за наименование през 1999 година. Тук се произвеждат много широка гама от стилове: тихо бяло, червено и розово, искрящо spumante и frizzante, сладко в стила на пасито.

Ormeasco di Pornassio, както подсказва името, е посветен на сорта Ormeasco. Така в Лигурия наричат сорта Dolcetto, познат ни от вината на Пиемонт. Лигурийското въплъщение на сорта обаче се различава значително от образците от Пиемонте: танините са по-гладки, цветът е по-ярък, а букетът е по-ароматизиран.

Riviera Ligure di Ponente е последния appellacion в този списък, но не и по стойностно наименование. Тя е най-голямата в Лигурия. Известен е с белите си вина от Пигато (Верментино), както и червените вина от Ормеаско и Русе. В този DOC са идентифицирани подзони, специализирани за всеки от тези сортове.

Вино Lumassina

Отделно може да се отбележи лигурийско автохтонно разнообразие от Лумасина (Lumassina), известно още като Buzzetto. Този светъл сорт прави тихи и пенливи средно тежки вина с буен цитрусов букет с нотки на жълти ябълки и костилкови плодове. Името lumassina произлиза от lumachina, т.е. охлюв. Ето защо етикетите с това вино понякога са украсени със снимки на тези прекрасни творения.

Comments (2)

  1. Pingback: Вино от Италия • Decanter

  2. Pingback: Грозде Чиледжоло - Ciliegiolo • Decanter

Оставете коментар