Минаха два века от създаването на тази напитка, но всичките тези години, двете революции и двете световни войни не повлияха на репутацията и не нарушиха традициите на Смирноф. Интернационалната водка от Великобритания, в която руските корени са преплетени с американската практичност, се продава в 130 държави по света, като все още е една успешна марка – лидер на световния пазар на водка.
Исторически произход
Създателят на търговската марка е руският бизнесмен Петър Смирнов, който наследява от чичо си Иван Смирнов през 1818 година малък завод за водка в Москва. Получава името си „Смирнов” през 1860 г. от новия собственик, след като започва обновяване на завода. Първоначално собственикът на завода се фокусира не върху количеството на продукцията, а върху качеството, затова и модернизира системите за пречистване на водата, дестилата и на крайния продукт. Поради иновациите водката се оказва много скъпа, но пък е с отлично качество, което става причината за популярността на напитката сред аристокрацията. През 1883 г. Александър III назначава Петър Смирнов като доставчик на алкохол в царския двор, а през 1884 г. кралят на Швеция, както и на Испания изпраща предложения с искане за доставки на напитката.
Когато Петър Смирнов умира през 1898 г., заводът е наследен от синовете му Петър, Владимир и Николай. Но след като Николай е обвинен от братята си в прекомерно харчене, скоро напуснал компанията. Владимир пък повече се е интересувал от коне и получавайки половин милион рубли от наследството, той станал коневъд. Работата на баща си продължил Петър, но през 1910 г. той умрял и се е наложило Владимир да управлява завода. Преди революцията през 1917 г. компанията произвеждала до четири милиона бутилки водка на година. Болшевиките, които дошли на власт, отчуждили завода, а Владимир Смирнов емигрирал.
По време на скитанията си – първо в Турция, после в Полша, Владимир се опитал да реализира семейните рецепти и придобитите знания. Но в тези държави твърде малко се е знаело за руската водка, така че опитите за популяризирането на водката останали неуспешни. Обратна за марката станала една парижката среща между Владимир Смирнов с бившия му доставчик на зърно – Рудолф Кунет, който бил собственик на дестилерия в Корбевуа. Кунет закупил изключителните права върху фамилното име, лиценза за производство и разпространение на водката от Смирнов. През 1933 г. в Ню Йорк е регистрирана компанията Ste. Pierre Smirnoff Fils а година по-късно последният собственик на руска марка починал.
Рудолф Кунет разчитал на успеха на новата напитка на Запад, но в света на джина и бърбъна водката изглеждала излишна и през 1937 г. компанията на Кунет е на ръба на фалит. Правата за производство и продажба на Smirnoff придобил Джон Мартин – изпълнителният директор на Heublein. Рекламната кампания, която той организирал за няколко месеца, направила водката известна в САЩ.
Smirnoff била рекламирана като „уиски без цвят и без мирис“, което вдигнало интереса към водката до този на любимите американски напитки.
Рекламодателите, наред с бармани измислили коктейл «Московско муле», в който водка Смирноф била основната съставка – към резенче лайм и джинджифилов ейл се добавя водка, след което се сервира в медна чаша. В края на четиридесетте години на миналия век „Московско муле“ бил най-популярният коктейл в Америка.
След това на основа на водка Smirnoff започнали да правят Bloody Mary, а след това и други алкохолни коктейли, които допринесли за адаптирането на руския продукт на американския пазар на алкохол.
Водка Smirnoff в Русия
През 1992 г. потомъкът на Петър Смирнов – Борис Смирнов, направил опит да възроди делото на своя прадядо и да започне производството на напитки по рецепти на дядо си.
По негова инициатива водката «СмирновЪ» започнала да се бутилирана в дестилерията в Кримск. Представители на компаниите Heublein и Diageo, които били собственици на марката, реагирали на това, като завели дело в съда с искане за забрана на производството.
Компанията, основана от Борис Смирнов, подала насрещен иск, защитавайки правото си на производство на водка. Съдилищата разгледали безкраен брой насрещни искове, а Борис Смирнов сменял заводите и продължавал да произвежда напитки. Руската преса отразявала процесите, не пестейки нищо. Diageo бил обвинен в кражба на марката, в изкривяване на нейната история, в нападение и изземването на търговската къща на Смирнов, с помощта на Альфа-Банк».
През 1992 г. представителите на Diageo регистрирали търговската марка Smirnoff в Роспатенте и сключили споразумение с предприятието «Ливиз», където все още се бутилира Smirnoff за руския пазар. През 2008 г. британският гигант обратно изкупил акциите на компанията от руски партньори и станал единствен и безспорен собственик на марката – понастоящем и Smirnoff, и руската версия «СмирновЪ» му принадлежат.
Рекламодателите на компанията наблягат на руските корени на напитката, за да поддържат имиджа. Така през 2016 г. компанията пуска на пазара ограничена серия водка Matryoshka: това е водка Smirnoff Black, която е бутилирана в оригинален алуминиев контейнер – метална кукла Матрьошка с три ониксови копчета.
Видове водка Smirnoff
Smirnoff Red 37,5%
Това е кристално чиста премиум напитка с лек аромат на водка. Притежава хармонични органолептични характеристики. Сервира се охладени до + 6-8 ° С. Добре върви с ястия от руската и европейска кухня, с месни и зеленчукови мезета.
Smirnoff Black 40%
Перфектно прозрачна водка с лек аромат на анасон и бразилски орех. Има мек аромат с фини нотки на анасон, бразилски орех (Bertholletia) и женско биле. В леко затоплящия остатъчен вкус се усещат тонове черен пипер. Сервирайте напитката охладена до + 6-8 ° C. Добре върви с пикантни мезета и месо, приготвени на жар.
Smirnoff Blue 50%
Най-силната от водките Smirnoff, с класически аромат на водка и с мек вкус. Сервира се охладена до + 5-8 ° С. Добре върви с месо, дивеч, пушени меса и с пикантни зеленчукови мезета.
Оставете коментар