Всички винени региони в Италия
Италия е родното място на Асти, Кианти, Просеко и Амароне. Тази страна може да се похвали с богато и разнообразно винено наследство, датиращо от повече от 2000 години.
Италия е известна с огромния брой местни сортове грозде т. нар. Автохтон (фр. autochtone) и най-широката палитра от стилове на произвежданите вина. Въпреки това, обемът на производството също е впечатляващ: около 4,25 милиарда литра годишно (по данни за 2017 г.) от 800 000 хектара лозя. В това отношение само Франция и Испания се конкурират с нея (3.67 и 3.21 милиарда, съответно).
Да се научим да разбираме от вина
Управлението и пускането на пазара на такъв огромен обем винарски продукти не е лесна задача, особено на съвременния силно конкурентен пазар. Държавната система на италианската класификация на виното, изградена на 4-степенна йерархия, включва повече от 500 позиции DOCG, DOC и IGT (ниво 4 – са трапезни вина, които не се контролират от произхода на суровините).
Винени региони на Италия
Италия е разделена на 20 административни региона, всеки от които произвежда вино в различни количества и във всеки от тези административни образувания има едноименни лозаро-винарски райони:
• Абруцо
• Пулия
• Базиликата
• Венето
• Кампания
• Калабрия
• Лацио
• Лигурия
• Марке
• Пиемонт
• Сардиния
• Умбрия
Най-значимите от тях, където се отдава значение както на количеството, така и на качеството на виното, са Тоскана, Пиемонт и Венето.
Всеки винен регион има свои водещи сортове и стилове. Някои от тях станали известни поради обема на производството и широката география на износа, а някои поради изключителното ниво на тези вина.
Тоскана е известна с основните си вина Кианти, както и почитаните от ценителите Брунело ди Монталчино (Brunello di Montalcino), Vino Nobile di Montepulciano и така нареченото „супертоскана“. По същия начин във Венето се произвеждат такива бестселъри като вина Prosecco, Soave и моносортоto Pinot Grigio, но тук е родното място на Amarone, едно от най-интензивните червени вина в света. Пиемонт е мястото, където се ражда националният искрящ хит на новогодишните трапези Asti и тихият червен аристократ Бароло.
Сортове грозде
В сортовото разнообразие на италианските лозя влизат повече от 2000 сорта, много от които са на прага на изчезване. Сред най-известните и широко разпространени са Sangiovese, Nebbiolo, Montepulciano и Pinot Grigio, въпреки че последният е френски по рождение. Тези сортове заемат хиляди декара лозя и се срещат в много региони на Италия. В другия край на списъка са малко известните и редки като Centesimino и Dorona, които се намират в изчезващо малки количества в един или два региона.
Всички местни италиански сортове, независимо от тяхната популярност и разпространение, изпитват сериозна конкуренция от французите, които отдавна са станали международни, като Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне и Совиньон Блан. Бъдейки фаворити на световното винопроизводство, тези сортове заемат все повече площи на италианска почва и много често показват добри резултати. Едни от най-добрите вина в Италия, които заемат върха на рейтингите и ценовите листи, са направени именно от тези „извънземни“. На първо място, разбира се, идва на ум супертусканът Сасикая (Sassicaia) от Болгери, направен главно от Каберне Совиньон с около 15% от Каберне Фран.
На световната карта Италия не може да бъде объркана с нищо, със своя легендарен силует „обувка“. Всъщност това е един голям полуостров, издут към Средиземно море на 1100 километра от континента от мощния Апенински хребет. От западната й страна, в Тиренско море, има два островни района: Сицилия (юг) и Сардиния.
Да се даде характеристика като цяло на климата на такава разширена и топографски разнородна територия не е възможен. Лозята са разположени по цялата линия на височина – от морското равнище в Емилия-Романя до 1300 м над това ниво в алпийската долина Аоста (Вале д’Аоста). Широчината също е важна: региона Алто-Адидже, разположен на 46 градуса северната географска ширина изобщо не е същият като остров Пантелерия в Средиземно море, намираш се само на 11 градуса от него, който вече е на около 1 100 км от екватора.
Оставете коментар