Орнелайя и Масето | Ornellaia

октомври 12, 2020 decanter.bg 0 comments

„Супер тосканско“ червено вино

През 1981 г., когато Лодовико Антинори основава имението си в Болгери (Bolgheri) в земи, които е получил от майка си, той е сигурен, че ще произведе висококачествено вино в бордоския стил. Наследникът на прочутото винопроизводително семейство все още не подозирал, че е тръгнал по път, който ще го накара да създаде две от най-големите имена на италианското винопроизводство: Орнелая (Ornellaia) и Масето (Masseto)

Да се научим да избираме и опитваме виното

Подобно на толкова много италиански инвеститори на вино и производители от онова време, Антинори се втурнал към земите около малкото селце Болгери, дълго време считано за безполезно блато, впечатлен от успеха на Сасикайя (Cassicaia), превъзхден купаж от Kаберне совиньон (Cabernet sauvignon) и Каберне фран (Cabernet franc), създаден от маркиз Марио Инксиса дела Рочета (Mario Incisa della Rocchetta).

Сасикайя не само спечелило международно признание – това вино разпалило искрата на италианската винена революция. Произведена от международни сортове, използващи „неортодоксални“ техники за производство на вино, като намалени добиви и отлежаване в барик, Сасикайя разтърсило застоялата винарна индустрия. Тогава, в началото на 80-те, виното застанало на пътя на остарялото законодателство, ограничаващо използването на сортове и технологии за производство на вино. Антинори бил част от първата вълна от инвеститори, които се изсипали в Болгери след Сасикайя, а вината му дадоха тласък за превръщането на тосканския бряг – Маремата – в „златен бряг“.

Преди да се появи Антинори, парцелът е засаден с маслинови дървета и други култури, които той не се поколебал да изкорени, заедно с няколко реда лози, останали там. Антинори бил убеден, че комбинацията от топли температури, морски бриз и смесени почви (калций, глина, пясъчник) ще донесат на новия му проект успех, съпоставим с постигнатия в Калифорния.

Верен почитател на вината в Калифорния, особено на Каберне от Напа, Антинори наел като свой първи консултант Андре Челищеф (André Tchelistcheff) известен енолог с руски произход, бащата на кабернетата в Калифорния. Под ръководството на Челищев, Антинори внимателно подбирал участъци за Kаберне совиньон (Cabernet sauvignon), Каберне фран (Cabernet franc), Мерло (Merlot) и малък брой Пети вердо (Petit Verdot), които в различни съотношения представляват сместа на виното Орнелая (Ornellaia).

Дебютната реколта на Орнелая от 1985 г. е широко известна в Италия и по света и след близо 30 години тя остава любима сред критиците и потребителите.

„Орнелая е квинтесенцията на региона Болгери и неговия тероар“, казва Леонардо Распини, генерален мениджър и агроном на Орнелая през 2001 г. „Орнелая доказва невероятната благосклонност на болгеровите тероари към смесите от Бордо, които направиха този регион световно известен.“

Гроздето за Орнелая се събира и селектира ръчно на таблица за двойно сортиране. Плодовете от различните сортове и от различните секции се винифицират отделно, след което 12 месеца отглежават в барици, от които 70% са нови, а 30% са били употребявани веднъж. След това вината се сглобяват и се добавят за допълнително отлежаване в бариките за още 6 месеца.

Благодарение на комбинацията от добре узряло грозде, финост и структура, Орнелая бързо заело място сред признатите „супер-тосканци“ – непокорни вина, които не се вписвали в изискванията на закона за производството на „качествени вина“ по онова време. Сега това е отделен DOC Bolgheri Superiore, но името Ornellaia на етикета, а не Denominazione di Origine Controllata, остава истинска гаранция за качество.

В началото на 80-те години смесите Болгери, доминирани от Каберне Совиньон, са критерий за принадлежност към най-добрите вина в региона. Челищев обаче веднага се влюби в парцел от 7 хектара, върху който според него имало печат на „фантастично мерло”.

Съществуват легенди за това как Челищев буквално прегръщал склоновете, поглъщайки вибрациите на Мерло. Но днешният винопроизводител Аксел Хайнс твърди, че енологът-ветеран е бил далеч по-спокоен и уравновесен. „Челищев посочил този хълм, който се състои главно от гъста сива глина, която се намирала извън границите на оригиналната територия на Орнелая, и убедил Лодовико Антинори, че тази територия е идеална за мерло“, спомня той. Гроздето от тези склонове се използва при производството на известната ферма за вино – Масето (Masseto).

„Душата и същността на Масето се ражда върху плътните глинени слоеве на централната част на хълма, а по-пясъчният и скалист връх е източник на елегантност“, казва Хaйнс. „Глината и пясъкът в подножието също спомагат за изглаждането на таниновата структура на Масето.“

Името „Masseto“ идва от италианската дума „massi“, означаваща „големи камъни“, като препратка към твърдите камъни от сива глина, образувани в почвата. Тази глина е толкова ценна, че благородното семейство на Герардеска (Gherardesca) се съгласи да я достави от Масето за производство на тухли по време на реставрацията на замъка Болгери през 1800 година. Дълго време изоставената къща на началника на кариерата е все още разположен на хълм, а мястото, където преди се намирали сушилните и пещите, сега е заето от кокетната винарна, построена през 1987 година.

Вярвайки в провидението на Челищев, Антинори купил хълма Масето, засаден по това време с маслинови дървета и посадил там Мерло. Малко количество Merlot di Ornellaia е издадено през 1986 г., а Масето официално дебютира през 1987 година. Подобно на сестра си Орнелая, Масето чакал бърз успех.

„Докато Орнелая е отражение на характера на Болгери в неговите бордоски смеси, Масето е израз на едно лозе, заето от един сорт“, казва Распини.

Почвите, богати на плиоценска глина, са уникални за Болгери и, както прогнозирал Челищев, са идеални за Мерло. Без съмнение едно от най-добрите Мерло в света, Масето е известно със своята сложност и уникална комбинация от жив плод с богата танинова структура.

Средно фермата произвежда 35 000 бутилки Масето годишно, а рядкостта е друга причина за успех на търговете. От 1991 г. фермата се съветва от френския енолог Мишел Роланд, който заменил ветерана Челищев, който починал през 1994 година.

През 2012 г. Tenuta dell’Ornellaia променил името си на Ornellaia и Masseto, което по-добре отразявало факта, че имението притежава двете страхотни вина. Това била още една стъпка в развитието на икономиката, която започнала през 1999 г., когато Лодовико Антинори продал малцинствения дял на Орнелия на Робърт Мондави. Три години по-късно Мондави купил останалата част от акциите и веднага продал половината на семейство Фрескобалди.

След края на империята на Мондави, Фрескобалди закупил остатъка през 2005 г., като станал единствен собственик на Ornellaia e Masseto. За сметка на Frescobaldi, те управлявали компанията като независима структура, което позволява на Ornellaia e Masseto да останат себе си и да запазят своята индивидуалност.