Изправена пред предизвикателства в средата на 80-те години на миналия век, Австрия излезе победител, като не само възроди винената индустрия, но и се превърна в модел за подражание. Балансирайки традиция и иновации, австрийските производители запазват класика със сладките вина Ausbruch, като същевременно са в крак с тенденциите. Днес Австрия произвежда средно 2,5 милиона хектолитра вино годишно, но поставя по-голям акцент върху качеството пред количеството – особено в категорията сухи и сладки бели.
Винарски региони
Бургенланд
Въпреки репутацията си на производител на изискани бели вина, Австрия може да се похвали и с червени. Бургенланд със своите слънчеви континентални лета е известен с тях. Районът представлява тясна ивица земя от река Дунав до Щайермарк на юг. От източната страна – границата с Унгария, на запад – най-източното подножие на Алпите.
Заедно със Щайермарк, Бургенланд е един от най-южните лозарски региони на страната. Състои се от четири региона: Нойзидлерзее, Лойтаберг, Мителбургенланд и Айзенберг.
Нойзидлерзее е един от основните винарски центрове в региона. Благодарение на дългия вегетационен период със сухо лято и студена зима, лозите растат в благоприятен климат. Високата влажност създава идеални условия за благородната плесен, необходима при производството на десертни вина като Beerenauslese и Trockenbeerenauslese (от сорта бял уелшризлинг).
Мителбургенланд (южно от Нойзидлерзее) е може би най-забележителният район на Бургенланд за червено вино. Blaufränkisch заема повече от половината от всички лозя в Mittelburgenland.
Лайтаберг е известен и с вината Blaufränkisch, в допълнение към които в района се отглеждат Шардоне, Пино Блан, Нойбергер и Грюнер Велтлинер.
В Айзенберг (бивш Южен Бургенланд) Blaufränkisch също е основният сорт. Eisenberg произвежда освежаващи и плодови бели вина от Welschriesling и Weisburgunder. В най-южната зона, около селата Хайлигенбрун и Мошендорф, се произвежда вино от хибридни сортове. Необичайният специалитет стана популярен заради изразените аромати на горски ягоди и малини.
Производители от Бургенланд : Nittnaus, Weingut Hans Igler
Долна Австрия
Долна Австрия е най-големият регион за производство на вино със защитено наименование за произход (Qualitatswein). Включва осем лозарски региона, които се простират от региона Вахау на запад до Карнунтум на изток. Те могат да бъдат разделени на три основни климатични зони: Weinviertel на север, земи по поречието на Дунав, както и по-топлата Панонска низина (известна още като Среднодунавската низина) на югоизток. Водещият сорт на Weinviertel е gruner Veltliner, от който се произвеждат много различни вина. В прилежащата на Дунав територия също се отглежда Грюнер велтлинер, както и ротер велтлинер, ризлинг и шардоне. Що се отнася до Панонската низина, там процъфтяват автохтонни сортове грозде: от червените – Цвайгелт, Блауфренкиш, Сен Лоран, от белите – Ротиерфльор и Цирфандлер.
Производители : Weingut Nastl, Nigl, Winzer Krems
Вахау
Критиците на виното казват, че във Вахау се произвеждат най-добрите австрийски вина. Лозята на този регион, вписан през 2000 г. като обект на световното наследство на ЮНЕСКО, са разположени по склоновете на Дунав.
Производството на вино тук има дълга история и традиции: винарната Hirtz съществува от 1799 г., Weingut Maccherndl от 1786 г., а първите споменавания на най-старото предприятие Nikolaihof датират от 777 г. Смята се, че лозарството на Вахау е основано от келтските племена и продължено от римляните през 1 век пр.н.е. NS Но най-вече върху развитието на индустрията оказват влияние баварските и залцбургските монаси, които създават лозя по бреговете на Дунав през Средновековието.
Вахау е малък регион със 124 лозя, покриващи 1350 хектара. Основните сортове са Ризлинг и Грюнер Велтлинер. Класическите Вахауски ризлинги са по-богати от тези, които се намират в по-хладния и влажен немски Мозел. Вахауските ризлинги имат много повече общо с най-добрите образци от френския Елзас и германския Пфалц. Грюнер Велтлинер се счита за основен австрийски сорт. Ароматните и интензивни вина от него се отличават с нотки на цитрусови плодове и бял пипер. Съседните региони Кремстал и Камптал са единствените, които могат да се конкурират с Вахау за качество на грунерите.
В допълнение към тези два водещи сорта, в региона се отглеждат и Neuburger (кръстоска между Roter Veltliner и Sylvaner), Chardonnay и Weissburgunder (Pinot Blanc).
Вината от Вахау имат своя собствена система за класификация на три нива, която е различна от приетата в останалата част на Австрия:
-Steinfeder (името се превежда като „каменно перо“ и намеква за тънката и подобна на пера трева, растяща по склоновете на Вахау) – сухи, плодови и най-леки вина, чиято сила не надвишава 11,5%;
-Federspiel, чието име се превежда като „соколи“ (популярен в тези краища) – добре отразяващи тероарни вина с елегантни маниери и сила до 12,5%;
-Smaragd, кръстен на изумрудените гущери, обитаващи най-добрите лозя на Вахау (по-високите), са изключителни сухи вина с 12,5% ABV и висок потенциал за стареене.
„Wachau стана първата регионална винена марка в Австрия, призната днес толкова ясно като Бургундия или Тоскана“, пише виненият критик Игор Сердюк пред Forbes.
Производители : FX Pichler, Emmerich Knoll
Сортове грозде
Официално в Австрия са разрешени около 40 сорта за производство на защитени вина. От тях 26 са бели. Националното австрийско грозде несъмнено е Грюнер Велтлинер, следван от Ризлинг. Други важни сортове са Шардоне, Совиньон Блан, Уелшризлинг и Пино Блан (известни тук с немското име Weissburgunder). Червените вина се произвеждат основно от Blaufränkisch, Zweigelt, Saint Laurent и Pinot Noir (Blauburgunder).
Грюнер Велтлинер
От Gruner Veltliner в Австрия се правят голямо разнообразие от вина: от леки сухи варианти с ободряваща киселинност до луксозни десертни. Грюнерите често могат да бъдат разпознати по характерните си пиперливи нотки и бели костилкови плодове в аромата.
Цвайгелт
Червените и розовите вина от Zweigelt се характеризират с висока киселинност и ниски нива на танини. В аромата и вкуса имат нотки на череша, малина (в по-топлите години) и канела.
Блауфранкиш
Вината Blaufränkisch са наситени с аромати на слива, боровинка и къпина с пикантни и земни нюанси.
Ризлинг
Ризлингът е ярко и ароматно бяло вино, което е гордостта на австрийски производители. Местните ризлинги рядко са сладки и имат по-ниска киселинност от германските примери. Послевкусът често съдържа нотки на бял пипер.
Класификация на австрийските вина
В законодателството на ЕС, прието през 2008 г., има ясно разграничение между вина със и без защитено наименование за произход. Австрия, като член на ЕС, се придържа към тези стандарти – със собствени обозначения за клас вина. Местната класификация се основава и на нормите за съдържание на захар в гроздето по време на прибиране на реколтата. Теглото на пивната мъст се измерва по скалата KMW.
-Трапезното вино – с минимално алкохолно съдържание от 8,5% – е етикетирано като Tafelwein или Wein. Тук е позволено само етикетиране на държави (Osterreich, osterreichischer Wein – „Австрия“, „Вино от Австрия“). Допълнителни възможни обозначения – Bergwein (от хълмисти лозя с наклон над 26%) и Heuriger (нова реколта вино в бутилки с посочване на реколтата). Малко трапезно вино се произвежда в Австрия и почти никога не се изнася.
-Виното със защитено географско указание се нарича Landwein и е етикетирано като ggA (аналогично на IGP/PGI).
-Виното със защитено наименование за произход (Qualitatswein – „качествено вино“) има етикет gU (аналогично на ЗНП/АОП). Минималното тегло на пивната мъст за Qualitatswein е 15 KMW. Kabinett е вино с минимум 17 KMW. Най-висок клас Qualitatswein – категории, обединени от термина Pradikatswein. Това включва Spatlese (минимално тегло на пивната мъст 19 KMW), Auslese (21 KMW), Beerenauslese, Eiswein, Strohwein / Schilfwein (всички от 25 KMW), Ausbruch (27 KMW), Trockenbeerenauslese (30 KMW). Всички имат високо ниво на остатъчна захар. Всички вина Qualitatswein са етикетирани с цветовете на националния флаг (червено и бяло) на капака. Контролният номер на държавата (Prufnummer) също е релефен върху етикета.
Друга система за класификация на вина в Австрия, въведена през 2003 г., е Districtus Austriae Controllatus (DAC). Подобно на класификацията AOC във Франция, DAC съдържа определени ограничения по отношение на сортовете грозде, разрешени за наименованието и алкохолното съдържание. Вината DAC отразяват характеристиките на тероара (с изключение на региона Вахау, който има своя собствена класификация).
Области, за които се прилага DAC: Айзенберг, Лайтаберг, Мителбургенланд, Нойзидлерзее (област Бургенланд), Камптал, Кремстал, Трайзентал (Долна Австрия), Шилхерланд (Щирия), Wiener Gemischter Satz (Виена).
Оставете коментар