Трентино-Алто Адидже (Trentino-Alto Adige) е най-северният лозаро-винарски регион на Италия, разположен на границата с Австрия.

Преди това тук доминирали местните сортове Лаграйн (Lagrein) и Шиява (Schiava), но през XXI век местното вино все повече се прави от популярни международни сортове като Пино Гри (Pinot Grigio) и Шардоне  (Chardonnay).

Поради сложната си геополитическа история, Трентино-Алто Адидже се състои от две независими провинции: Трентино и Алто Адидже.

Трентино е регион, в който почти изцяло говорят италиански, а Алто Адидже е доминиран от немскоезично население, което нарича своята провинция Сютирол (т.е. Южен Тирол) – отражение на факта, че регионът някога е бил част от Австро-Унгарската империя и е отишъл към Италия през 1919г.

Повече от милион души в региона са приблизително равномерно разделени в две провинции, но като цяло около две трети от тях говорят италиански като основен език.

Географската граница доста ясно разделя южната част – Трентино и северната Алто Адидже. Източната част е отделена от западната от река Адидже, която дала името на горната (ит. alto) част на региона. Почти всички местни лозя са разположени в долините на река Адидже и нейните притоци.

Регионът Трентино получил името си от столицата на региона – провинцията Тренто, разположена на брега на река Адидже, а надолу по течението е най-известната италианска школа за вино Istituto Agrario di San Michele all’Adige

Виното от този  регион носи отпечатъка на всички негови характеристики, с културен и политически контекст, толкова сложен, колкото местната топография. В някои части владеят германските сортове – Muller Thurgau и Sylvaner, в други – местните Schiava и набиращите популярност Пино Гри (Pinot Grigio), Шардоне (Chardonnay), Пино Ноар (Pinot noir), Пино Блан (Pinot Blanc)  и Совиньон Блан (Sauvignon Blanc).

Влиянието на настоящите тенденции в промяната на вкусовете на потребителите е не по-малко забележимо, отколкото в други части на Италия. Трябва да се отбележи обаче, че Трентино-Алто Адидже е единственият италиански регион, където площта на лозята се е увеличила през последната четвърт на XX век.

В много отношения местният климат противоречи на това, което би се очаквало от алпийски регион, простиращ се на север от 46-ия паралел (той споделя тази ширина с централна Бургундия). Устията на долините се затоплят много бързо през лятото сутрин, изпращайки нагрят въздух по склоновете, покрити с лозя. Този ефект, усилен от яркото алпийско слънце, води до раждането на „узрели“ вина, които не можете да очаквате от толкова прохладен и свеж регион.

Подобен набор от условия може да се намери в Тичино на юг в Швейцария, който е на 160 км западно от тук.  Потоците от топъл алпийски въздух предпазват от нещастия като гъбички и гниене. Почвата не изненадва с нищо. Тя е доминирана от алувиални и колувиални отлагания, среден дренаж, богат на минерали.

Оставете коментар