Сицилия (Sicily) – най-южният лозаро-винарски регион на Италия и най-големият остров в Средиземно море.

Повече от 2500 години Сицилия остава най-важният център за винопроизводството в Средиземно море, въпреки че репутацията и стилът на местното вино са се променили много съществено. Сицилия някога е била известна със сладки мускатни вина (като Pantelleria), а по-късно и с обогатено вино от Марсала. Сега най-известните представители на този остров са сухите вина от основно ниво, произведени в широката регионална категория Terre Siciliane IGT.

В най-широката част на Сицилия тя се простира на 280 км от изток на запад и около една трета от тази дължина – от север на юг. Почти триъгълната форма на острова му осигурила второ име – Тринакрия (Trinacria) (т.е. триъгълникът), използван през Средновековието, което е отразено в герба на Сицилия, който изобразява трискелион – древен рисунков мотив от три фигури, намиращи се в центъра (на знамето на Сицилия това са три извити крака).

Сицилиански герб

Сицилиански Герб

Класическият средиземноморски климат, многото слънце и стабилни средни валежи, предоставят идеални условия за лозарството и винопроизводството. Сухата, топла среда означава минимален риск от гниене и плесен, особено в добре проветрените крайбрежни райони. Огромен плюс от това е липсата на необходимост от активно използване на химически средства за защита на лозите и възможността за стабилно производство на „био“ вина.

Освен гроздето и виното, сицилианският износ залага на зърнени култури, маслини и цитрусови плодове, на които икономиката на региона разчита от векове.

По ирония на съдбата близостта до идеалните условия за отглеждане на лози в Сицилия играе ключова роля за упадъка на местното винопроизводство в края на XX век. Изобилието от слънце и ниският риск от заразяване провокирало сицилианските лозари да увеличат добива на лозята, особено в условията на държавно субсидиране на подобни практики. Хилядите хектари с насаждения от лози активно преминали към Перголи и системата Гайот.

Бързият растеж на добива на хектар неизбежно довело до производството на небалансирани вина с избледнели аромати. Спадът в качеството пък довело до спад на потребителския интерес. Скоро пазарът се изпълни с евтино нискокачествено сицилианско вино. За щастие този урок изглежда е научен и днес Сицилия е един от най-обещаващите италиански винарски региони.

Сицилианските почви и планините, които ги формират, са интересен обект в изследването на островното винопроизводство. Стратовулканът Етна доминира над пейзажа на източна Сицилия. Именно той е отговорен за тъмната, богата на минерали почва, с която appellacion Etna DOC са известни. Днес лозите са засадени по-нагоре по склона му, за да извлекат максимума от по-студения въздух и по-богатите почви.

На 80 км на юг за климата допринасят планините Иблей (Munti Ibblei), чиито по-нежни склонове и прилежащите крайбрежни равнини формират пейзажа на appellacion Сиракуза (Siracusa), Ното (Nato), Елоро (Eloro) и Витория (Vittoria), простиращи се под формата на месец от изток на запад.

Около една пета от острова в западна Сицилия е заета от appellacion DOC Marsala. На тази територия се намират и appellacion Alcamo, Contessa Entellina, Delia Nivolelli, Erice, Menfi, Monreale, Salaparuta, Santa Margherita di Belice и Sciacca.

Отделно си струва да се спомене и малкият appellacion Sambuca di Sicilia DOC, чиито вина нямат нищо общо с добре познатата анасонов ликьор Самбука.

Основните сортове грозде

Основните сортове грозде в сицилианското винопроизводство са представени от комбинация от „домашни“ сортове, исторически култивирани на острова, и редица тенденции в международен план. От най-значимите са Nero d’Avola и Cataratto, които заемат 16% и 32% от островните лозя (по данни от 2008 г.).

Сицилианско вино
Сицилианско вино Nero d’Avola

Впечатляващият обем винен материал от Cataratto ви позволява да го изпратите „на помощ“ в северните райони, където той е включен в смесите, за да компенсира липсата на плътност и излишната киселинност на местните плодове. По-голямата част от останалото отива за производството на Марсала в комбинация с белите сортове Грило и Инсолиум.

В сравнение с Марсала, сицилианското винопроизводство има по-малко известното сладко вино на острова – Москато ди Пантелерия (Moscato di Pantelleria), в основава на който лежи александрийския Мускат.

Други значими сортове включват Греканико (Grekanico), Греначе (Grenache), Периконе (Perricone), Ночера (Nocera) и Фрапато (Frappato).

Frappato е ключов сорт в единственото сицилианско вино на ниво DOCG – Cerasuolo di Vittoria. Свързаните сортове Nerello Mascalese и Nerello Cappuccio не са значителни по отношение на обемите, но са важни за ролята им във вината от околностите на Етна.

Сортът Сира (Шираз) (Syrah, Shiraz) дошъл тук от южната част на Франция, където основата на тероара са също горещите лета и каменисто-песъчливи почви. Бруталният червен сорт на долината Рона изглежда много обещаващ в условията на сицилианския ад, очевидно надминавайки Шардоне, неспособен да осигури добър баланс.

Требиано, повсеместният високодобивен бял сорт, разпространен в цяла Италия, също е достъпен на Сицилия, но той не играе особена роля тук.

Топографията на острова влияе не само върху това как са създадени сицилианските вина, но и върху развитието на местната търговия и формирането на търговски обичаи. През късното Средновековие Палермо е един от най-населените градове в Европа, със съответните апетити за консумация на вино. Въпреки големите обеми на производство на вино в източна Сицилия, то е донесено в Палермо от другия край на острова от Кампания и Лацио.

Като се има предвид интензивността на контактите на Палермо със западния бряг на централна Италия и близостта на град Месина до южния край на Апенинския полуостров (между тях само на няколко мили е Месинския пролив), не е изненадващо, че тези два сицилиански града бяха по-силно повлияни от основната Италия, отколкото един от друг. И ако виното от континентална Италия е донесено в Палермо, то тогава сицилианското вино е донесено от Месина за износ в Африка и източното Средиземноморие.

Настоящото ниво на развитие на транспорта и съобщенията значително намалило влиянието на географския фактор върху социалния и икономически живот на Сицилия. Но от гледна точка на винопроизводството Сицилия все още определя пейзажа на региона, предоставяйки на местните вина отлични възможности за ярко позициониране сред представителите на световния пазар на вино.

Оставете коментар