Винения регион Пулия | Puglia

Пулия (ит. Puglia) е продълговат крайбрежен регион в Югоизточна Италия, който образува петата (тока) на „ботуша”, когато погледнем Италия на картата.

Винения регион Пулия на карта на Италия

В петата на ботуша е полуостров Саленто, най-важната лозарска зона на Пулия, която се различава както географски, така и културно от северната част на региона. Това се забелязва и в стила на виното. Северът е по-хълмист и по-тясно свързан с традициите на централна Италия. Югът е разположен главно върху равнините и тук очевидно е неговото гръцко-римско минало. Виното, което се произвеждало било воднисто.

Ако по-рано е било възможно да се живее добре, разливайки реки от евтино високоалкохолно вино, отиващо в купажи и вермути, то в края на XX век потребителят започва да предпочита качеството пред количеството. Освен това от Новия свят има достъпни солидни алтернативи: Австралия, Аржентина, Чили.

Отговорът на Пулия бил да намали разочароващо отпуснатите добиви и да преразгледа подходите към винопроизводството като цяло. Много винарни се обърнали към така наречените „летящи винопроизводители“ в опит да зададат правилния фокус върху своите заводи.

Апеласи и зони за производство на вино

Преди 15 години само малка част от вината на Пулия съответствали на нивото на DOC (Denominazione di Origine Controllata). Оттогава броят им непрекъснато расте. Броят на самите DOC зони също нараства.

През 2010 г. регионът придобил първия си DOCG – Primitivo di Manduria Dolce Naturale и година по-късно, още три DOCG, изолирани от Castel del Monte DOC.

Винарските зони на Пулия са представени от три териториални образувания, точно отговарящи на административните:

• Foggia на север

• Bari и Taranto в центъра

• Brindisi и Lecce на юг

„Истинския Пулия“ е южния регион, под линията Brindisi-Taranto, в южната част на Апиевия път. Тук вината се правят почти от местни сортове. Но на север доминират сортове, доминиращи в северна и централна Италия, като Санджовезе и Монтепулчано.

Най-пълноценните вина на Пулия са от Негроамаро и Примитив, разбира се. Но Вердека е единственият забележителен представител на бялото грозде в това горещо италианско семейство.

Негроамаро е по-често срещан сорт. Той представлява повечето от червените вина на южна Пулия. Това са такива DOC, като: Алецио, Матино, Галатина, Копертино, Нардо, Леверано, Лицано, Саличе Салентино, Скинцано и Бриндизи.

Крайбрежният град Остуни очертава северната граница на струпването на най-характерните зони на Пулия със своите бели вина на базата на сорта Импиньо (Impigno – кръстоска на Bianco Bianco и Cuagliano Quagliano) и розово от Ottavianello, известен също като Сензо.

В центъра на Пулия е струпване на DOCs около Барлета, Сериньола и Кастел дел Монте, където царува сортът Uva di Troia. Това нискодобивно червено грозде получило името си от близкия град и нямало нищо общо с легендарната Троя на Омир. Едва наскоро те започнаха да го възприемат като грозде, способно да произвежда интересни вина.

Сладките вина на Москато ди Трани (Moscato di Trani, базиран на мускат) и Гравина (Gravina, базирани на Greco Bianco) внасят разнообразие в морето на регионалните червени вина. Техните зони са съседни на споменатите по-горе.

Тероари

От гледна точка на тероара, Пулия има широк арсенал, способстващ за активното отглеждане на лози. Горещият средиземноморски климат, изобилието от слънце и периодичните морски бризове създават почти идеални условия за лозарството.

Местните почви са склонни към образуването на кредав варовик под богатите на желязо кватернерни седименти, най-силно изразени около хълмовете Colline Joniche Tarantine и в близост до Martina Franca и Locorotondo в долината на Итрия.

Днес Пулия се отърсва от репутацията си на доставчик на плоски високоалкохолни вина за нискотарифни купажи и демонстрира способността да предлага на винения свят концентрирани, плътно оцветени вина, които предизвикват най-добрите проби от Австралия и Южна Америка. Подборът с калифорнийския Зинфандел е особено интересен опит да се реализира потенциала на сорта.