Червено вино от грозде Темпранийо
Да се научим да разбираме вина
Темпранийо е основата на много от най-добрите вина в Испания и Португалия. Почти всяко вино от Риоха и Рибера дел Дуеро е изградено на базата на Темпранийо. В Португалия този сорт се използва широко при винопроизводството в долината Дору – както за производството на трапезни вина, така и при създаването на обогатени вина – портвайн.
Лозите Tempranillo успешно са култивирани в Новия свят, по-специално в Калифорния, Австралия и Аржентина.
Синоними на сорта в Испания са: Tinto Fino, Tinto del Pais, Tinto Madrid, Tinto de Toro, Cencibel, Ull de Llebre , Ojo de Liebre.
В Португалия синоними са: Aragonez, Arinto Tinto, Tinta Roriz, Tinta de Santiago.
Темпраниловите плодове имат плътна ципа, богата на антоцианини (оцветяващи пигменти). Виното от Темпранийо има много богат цвят, но умерен танин, което е доста по вкуса на съвременните потребители на червени вина.
Въпреки че Темпранийо няма ясно изразен букет, във вината с негово участие можете да намерите доста широка гама от аромати: от ягоди, касис и череши до сини сливи, шоколад и тютюн. Първите – ягодоплодни тонове обикновено са характерни за младите Темпранийо от по-хладните места, докато последните се проявяват при по-топъл климат и отлежаване.
Определено Tempranillo се разбира добре с дъб и по-специално, с американски дъб – традиционният избор на винопроизводителите от Риоха. Новите дъбови бъчви изящно украсяват букета Темпранийо с нотки на ванилия и кокос. На запад, в Рибера дел Дуеро, се предпочитат френски и използвани дъбови бъчви, благодарение на които плодовете на Темпранийо разкриват по-пикантни нюанси.
С течение на времето разликата между тези стилове се изравнява и потребителят получава красиво вино в своята сложност. Темпранийо е високопродуктивен сорт, така че смелото подрязване и контролът на добивите е необходимо условие за получаване на висококачествени плодове, а оттам и на вино.
Темпранийо е известен и като сорт с ниско ниво на естествена киселинност. Следователно, лесно може да се намерят плоски, презрели екземпляри от Темпранийо от изгаряните от слънце равнини в района на Ла Манча (преведено от арабски като „обгорена земя“), не оставяйки никакво съмнение за човека, който държи чашата, че това вино е от гореща равнинна местност.
В същото време отсъствието на излишна киселинност (в сравнение например с испанския червен сорт Graciano) облагодетелства Темпранийо , който расте в много неравен терен с висока дневна температурна разлика – като варовиковите планински тероари на Рибера дел Дуеро.
Именно там сортът Темпранийо най-добре разкрива потенциала си – в условия, когато горещите слънчеви дни позволяват на плодовете му с дебела ципа да узреят напълно, а студените нощи правят възможно поддържането на естествения киселинен баланс. Резултатът е ярко, оживено вино с правилния баланс на топлина и пикантност. Само по този начин Tempranillo наистина може да покаже на какво е способен. Следователно не е изненадващо, че континенталният климат на Аржентина и Австралия бил сред първите, които приел тези отвъдморски испански лози.
През 90-те години в историята на Темпранийо започва истински ренесанс, с идването на испанските винопроизводители от „новата вълна“, които доказват, че извън Риоха може да има страхотни испански вина. Появили се едносорни екземпляри от Темпранийо от по-изгодни испански региони, като Рибера дел Дуеро, Навара и Пенедес.
Оставете коментар