Сент – Емилион (Saint – Émilion) е апелация за червено вино, кръстено на ключовия винен град на региона Либърн в региона Бордо. Важна апелация е както по отношение на нивото, така и по отношение на количеството произведено червено вино.
Разположена на няколко километра от река Дордон, на последния участък от пътя й от хълмовете на Централния масив до устието на Жиронда. Днес Сент – Емилион е една от най-плодотворните апелации в Бордо, произвеждаща годишно повече от 250 хиляди хектолитра вино. В същото време тя е дом на редица най-престижни, дълголетни и скъпи вина на света: Шато Шевал Блан (Chateau Cheval Blanc), Озон (Ausone), Анджелус (Angélus), Фижак (Figeac) и Пави (Pavie), чиито бутилки струват стотици долари.

Да се научим да разбираме от вино
Редица сухи бели вина се произвеждат в Сент – Емилион, но те могат да бъдат етикетирани само като обикновени Бордо Блан (Bordeaux Blanc).
Сортове грозде
За разлика от вината на Медок, където доминира Каберне Совиньон, виното в Сен – Емилион се произвежда главно от Мерло и Каберне Фран.
Други традиционни сортове Бордо (Каберне Совиньон, Карменер, Пети Вердо и Малбек) са разрешени, но рядко се използват в значителни количества. И въпросът не е толкова в стила или особеностите на местния вкус, колкото в тероара: местните почви, богати на креда и глина, като цяло са по-студени, отколкото в Медок и по-малко подходящи за пълното узряване на Каберне Совиньон.
Мерло съставлява около две трети от насажденията на всички лози на Свети – Емилион и популярността му продължава да расте, поради факта, че виното от него е по-меко и разбираемо за широк кръг потребители.
Има две забележителни изключения от това правило: Château Cheval Blanc, където 58% от насажденията са Каберне Фран, и Шато Фижак, където и в лозята, и във вината му са представени поравно сортовете Мерло, Каберне фран и – най-необичайния – Каберне Совиньон.
Като цяло преобладаването на Мерло в Сент – Емилион означава, че това вино не е толкова сурово и танично в млада възраст, колкото неговия събрат от Медок. Това е ключов фактор, който му осигурил признание и успех на международните пазари.
Винени зони и почви
От геоложка гледна точка Сент-Емилион може да бъде разделен на три зони.
Най-значимото е варовиковото плато, върху което са разположени самия град и хълмовете около него. Повечето от най-добрите лозя и шата са разположени тук, в радиус от километър от града. Ярки изключения отново са споменатите шата Cheval Blanc и Figeac.
На юг пясъчно-алувиална равнина прилепва към това плато, като постепенно се спуска към бреговете на Дордоня. В тази част се произвеждат много малко значителни вина и нито едно от клас Grand Cru.
Северозападният ъгъл на Сент – Емилион е зает от древна алувиална тераса, образувана от ледниковата дейност в самото начало на Кватернера, преди около два милиона години. Характеризира се със същите чакълести почви, които ги има в най-добрите апелации на Грав и Медок. Това обяснява как двете най-известни шата разположени тук – Cheval Blanc и Figeac – успяват да отглеждат добре узряващ Каберне Совиньон. Тази тераса се простира на запад, до съседен Померол, до легендарни шата като Петрус и Льо Пен.
Суб-апелациии
Сент – Емилион има четири съпътстващи апелации: Лусак (Lussac-Saint-Émilion), Сент – Жорж (Saint-Georges-Saint-Émilion), Пюисген (Puisseguin-Saint-Émilion) и Монтан (Montagne-Saint-Émilion).
Откроява се и апелацията Grand Cru (Saint-Émilion Grand Cru), за което са определени малко по-строги правила, но те допускат такава разлика в нивото на вината, че от раждането на тази категория през 1954 г. тя е многократно критикувана.
За щастие, в тази система за класификация има механизъм за идентифициране на най-високачествените производители.
Класификация на вината Grand Cru Saint Emilion
От класификацията на Grand Cru вината на Медок през 1855 г. се отличават два важни аспекта:
- Не се основава на ценообразуването като основен фактор за класиране
- Редовно се преглежда (приблизително веднъж на всеки 10 години)
За първи път системата Grand Cru на Сент – Емилион била одобрена през 1955 г., ревизирана през 1958 г., 1969 г., 1986 г., 1996 г., след това имало противоречиви корекции от 2006 г., които предизвикали редица съдебни дела заради несъгласие и нова ревизия през 2012 г.
В системата Grand Cru Saint Emilion има четири нива на вино:
- Premier Grand Cru Classe A
- Premier Grand Cru Classe B
- Grand Cru Classe
- Grand Cru
Premier Grand Cru Classe A е аналог на първия Grand Cru Medoc (на английски First growths). В категория A има само четири шата: Шато Ангелус (Chateau Angelus), Шато Аузоне (Chateau Ausone), Шато Шевал Блан (Chateau Cheval Blanc), Шато Павие (Chateau Pavie).

Premier Grand Cru Classe B е представен от 14 ферми. На етикетите на вината от ниво „B“ тази буква не се поставя:


Grand Cru е най-голямата категория, в която днес има повече от 200 ферми. Преглежда се ежегодно.
Моля, обърнете внимание: думата classе свидетелства за това, че виното принадлежи към една от трите най-високи категории в система Grand Cru на Сент – Емилион. Без нея това е вино от последната, четвърта категория.
Като цяло можем условно да приемем, че само Grand Cru – това вино е осезаемо по-просто от Prime Grand Cru Class (A + B) и като цяло по-просто от класа Grand Cru Classe. Но има и изключения: например силно котираните имения Tertre Roteboeuf и Chateau Le Dome избрали да останат сред обикновения Saint Emilion Grand Cru (4-та категория), като в същото време били сред най-скъпите вина на Сен – Емилион.
Ако класификацията на вината на Медок от 1855 г. често е критикувана заради закостенялост и нежелание да бъде в крак с времето, тогава можем да кажем, че Grand Cru Saint Emilion е друга крайност – тъжен пример за многобройно разпространение на етикети с Grand Cru, поради което тяхната стойност за потребителски докато ги четат не предизвиква асоциация за висок клас вино. Красноречиво това се доказва от факта, че под апелацията Saint-Emilion Grand Cru се произвежда два пъти повече вино от колкото само под Saint-Emilion.
Оставете коментар