Калабрия (Calabria) е винен регион в Южна Италия, по същество полуостров, промит от Йонийско и Тиренско море. Той е отделен от Сицилия от тесния проток Месина, а от съседната Базиликата – от върхове на южните Апенини.

Калабрия и нейните вина са били под влиянието на различни страни от векове. Гръцкото било особено забележимо: именно гърците започнали да култивират грозде тук, подходящо за винопроизводство. През следващите векове виното на Калабрия е било известно не само в Италия, но и в други европейски страни.

Популярността му започнала да спада под натиска на конкуренцията от френските региони, в частност, от Бордо. Освен всичко друго, французите били по-близо (както в географски, така и в културен план) до ключовите пазари Лондон и Амстердам. Ситуацията се влошава в края на XIX век, когато епидемията от филоксера почти доближила калабрийската винарска индустрия. Освен това в края на XX век от регионите на Новия свят започват да пристигат значителни количества евтино вино и така, винопроизводството на Калабрия до днес не си е възвърнало позицията.

Калабрия е селски регион. Местната икономика разчита на зърнени храни, цитрусови плодове и маслини. Лозарството и винопроизводството са далеч от най-важните сектори на местната икономика, както са били преди векове. През 2010 г. само около 30 хиляди хектара били заети от лозята.

Калабрийският пейзаж е предимно планински. Поради тази причина собствеността върху земята тук е много фрагментирана, а лозовите зони са разпръснати на случаен принцип. Необосновано скъпо е да се произвежда вино без ефективно сътрудничество в такива условия: независимите покупки и поддръжка на модерно оборудване са непоносима тежест за малките собственици.

Апелация

Въпреки тревожното състояние на нещата в Калабрия има 9 зони (appellation) със статута DOC и нито един DOCG. Освен това виното под етикетите на DOC представляват едва пет процента от общото производство на вино в региона. Факт е, че строгостта на изискванията на регламентите не се компенсира от цената, която може да се получи за това вино, а спазването му няма много икономически смисъл.

Най-старото и най-ценното наименование на Калабрия е Чиро (Cirò DOC). За съжаление, това е единственото местно вино, което има репутация през XX и в началото на XXI век – единственото ясно доказателство за потенциала на региона. Особено убедително изглеждат вината Ciro Rosso Riserva.

вино чиро росо резерваВино Ciro Rosso Riserva

Друго забележимо калабрийско вино е Greco di Bianco – сладко бяло вино, приготвено от сушено грозде от лозята на комуната Bianco на югоизточния бряг. Сортът Греко Бианко (Greco Bianco), от който се произвежда, забележимо се различава от сорта Greco от региона Кампания (Campania), коeто често създава объркване.

Към останалите DOC на Калабрия виненият свят все още е безразличен, но има надежда за промяна, предвид мобилността на потребителските предпочитания и инициативата на регулаторите на виното. Шест от останалите малко известни наименования са разположени в западната част на региона около долината на река Крати (Crati), между Полино (Pollino) на север и Ламезия (Lamezia) на юг.

На планинските склонове северозападно от тук са лозята на доста интересните бели вина на Вербикаро (Verbicaro). Този подрегион на наименованието DOC (Terre di Cosenza) предоставя вина, които с течение на времето могат да възродят треперещата репутация на Calabria.

Между Чиро (Ciro) и Биянко (Bianco), по протежение на източния бряг, се намират Бивонджи (Bivongi), Мелиса (Melissa) и малкият крайбрежен DOC S. Anna di Isola di Capo (Санта Анна ди Изола ди Капо).

Сортове

В почти всички тези области се предпочитат червеният Галипо (Gaglioppo) и Греко Нерон (Greco Nero). Греко Бианко (Greco Bianco), Требиано Тоскано (Trebbiano Toscano) и Малвазия Бианка (Malvasia Bianca) са лидерите сред белите сортове.

вино галопо ди чироВино Galloppo di Ciro

Сицилианските сортове като червените Нерело Маскале (Nerello Mascalese) и Нерело Капучио (Nerello Cappuccio), както и белия сорт Ансоника (Ansonica) набират популярност поради добрата си съвместимост с калабрийските тероари.

Както и в цяла Южна Италия, тук се забелязва значително увеличение на използването на международните сортове шардоне и каберне совиньон. Обикновено тези вина се произвеждат в едносортово изпълнение, с името на сорта на етикета, което ги прави по-разбираеми за чуждестранните потребители, разграничавайки ги по характер и стил от типичните калабриски вина.

Оставете коментар