Червено вино от гозде Ламбруско
Lambrusco Пенливо вино Ламбруско (Lambrusco) е наименование на сорт червено винено грозде (по-точно, редица сортове) и италианско пенливо вино с ярък плодов букет, произведен в района на Emilia-Romagna (и частично в Ломбардия).
Етикет на вино Lambrusco
Около Lambrusco има много сложни истории. Първоначално това име означава просто „вино от грозде“ и се прилага за редица местни сортове, много от които все още се използват: Grasparossa, Maestri, Marani, Monstericco, Salamino, Sorbara. И всичко това са различни разновидности на ламбруско, въпреки факта, че в много източници те се наричат клонинги от един и същ сорт. Сега имената на тези сортове се използват като „марки“ на виното, за да се разграничи палитрата от резултати, които тези местни сортове могат да дадат.
Историята на Lambrusco е невероятна и тъжна в същото време. От една страна, това е прекрасно грозде, което вече е на много години. Когато пиете Lambrusco, вие пиете вино, на което са се радвали още древните римляни. Те обожавали виното от този сорт. Освен това не било трудно да го отглеждат, давал добра реколта и бил много популярен. Напълно е възможно да си представим, че Цезар е отпивал Lambrusco докато оглеждал притежанията си …
През последните векове се родили много разновидности на Lambrusco. До края на XX век ампелографите преброяват повече от 60 сорта от този сорт. Начинаещите любители на виното трябва да разбират, че това не е лесно. Ако вземете например грозде Шардоне, тогава всичко е генетично идентично. Няколко века били достатъчни да се намери перфектното шардоне и много години по-късно все още имаме копия на първата лоза. По същия начин е и случая, например, с ябълки от сорта червен делише.
Случаят с Lambrusco обаче не е толкова прост. В природата лесно се опрашва с лозя от други сортове. Резултатът е разнообразие от сортове Lambrusco. Да, те си приличат на вкус, но все пак, те не са абсолютно същите като повечето съвременни сортове вино.
През 1970 година, модата за евтино сладко вино дошла в Америка и Lambrusco станало изключително популярен там. То било евтино и въпреки факта, че това вино се произвежда в суха версия, италианците изпълнили американския пазар със сладки опции, защото потребителят го изисквали.
Тъжната част от историята на Lambrusco започва с развитието на вкуса на любителите на виното. Например в държавите от бившия Съветския съюз мнозинството предпочитали полусладки и сладки вина и заради това дори престижните линии от колекциите на Масандра по това време били подсилени и сладки.
Сега е настъпила друга ера с различни предпочитания и идеи за това какво трябва да бъде „добро вино“ и всичко, което било популярно в Съветския съюз и Америка от 70-те, автоматично попадна в категорията „грешно“. Под този клише попадна не само сладкото вино, но и днес непонятното за мнозина вино розе. Поради модата за стил и цвета на виното, мнозина пропускат достойните и интересни проби от „немодни“ вина – както в евтините, така и в първокласните сегменти: от демократично розово португалско „Vinho Verde“ до луксозните сладки австрийски „Icewine“.
Надписът Lambrusco върху етикетите
Ламбруско от Австралия
Опитвайки се да поддържат репутация, италианците се опитват да ограничат употребата на името „Lambrusco“ върху етикетите на изключителните италиански винопроизводители. Поради описаните по-горе причини е вероятно да намерите бутилка с надпис „Lambrusco“, пълна с евтино вино от не много успешния й вариант.
Досега името Lambrusco не е получило международния статут на име, контролирано по произход, като например шампанското и Prosecco (въпреки че в Италия съществува категорията DOC Lambrusco, която определя правилата за Lambrusco, произведени в Италия).
Какво се случва днес с Lambrusco?
Оказва се, че днес можете да се натъкнете на евтино и безвкусно вино Lambrusco, както и на доста достойно, леко, плодово пенливо вино, отлично питие за лек летен обяд. Затова не съдете Lambrusco по първата евтина бутилка от супермаркета. В действителност италианският произход не е гаранция за отличен вкус, въпреки че най-добрите му примери безспорно са италиански.
Първо, това вино е с различни цветове: можете да го намерите червено, розово и бяло Lambrusco .
Сухо бяло вино Lambrusco
Има сухи и полусухи и сладки версии на напитката. Все още има тихо вино Lambrusco, има леко пенливо вино (това, което италианците наричат „frizzante“), а има и доста пенливи варианти, като броят на мехурчетата е малко по-малък, отколкото в шампанското („spumante“ според италианската градация на „пенливо „).
Почти цялото Lambrusco се произвежда според метода Charmat. При този метод след първичната ферментация неподправеното вино се поставя в големи стоманени резервоари, където при условия на контролирано налягане и температура се извършва вторична ферментация поради ново добавени дрожди и захар. След това, като се поддържа налягане, виното се филтрира от утайката и се бутилира. Налягане на бутилката е 2,5-3,5 бара.
Ако срещнете бутилка Lambrusco с надпис на етикета „традиционен метод“ (или „класически метод“) – тогава имате изключително вино и рядкост сред предлаганте от този вид вина.
Пигментът на плодовете е в състояние да придаде на виното съблазнителен рубинен цвят, ако обърнете на лозата подходящо внимание и позволите на гроздето да узрее правилно. Тогава в чашата ще има вино с ярък аромат и не по-малко наситен цвят.
Лилавото Lambrusco може да има само ако е от гроздето Ancellotta – това е сорт, разрешен за този вид вино според правилата на DOC Lambrusco (т.е. правилата, които описват изискванията за съдържанието на италианските бутилки с надпис Lambrusco на етикета).
Анчелота (Ancellotta) не е вид Lambrusco, обикновено е различен сорт. Този сорт се използва за „коригиране“ на цвета на вината Lambrusco и се използва ако винопроизводителят не е следил добива и виното е станало бледо и воднисто.
Някои вина от Lambrusco са удостоени със собствена категория DOC
• Lambrusco di Sorbara
Sorbara е с най-високо качество, от което се получават достойни вина с отлични аромати. Отличителна черта на този сорт е анормален цъфтеж, когато лозата изхвърля цветя, което намалява добива на грозде (в някои години до 30%). Това води до по-висока концентрация на ароматизиращи вещества: така загубата на количество е повече от компенсирана от добавянето на качество. По цвят – това е най-лекия от видовете Lambrusco. Газираността е много нежна. В аромата има тон на теменужки. В допълнение, това е най-киселото от всички Lambrusco, така че върви добре с мазни ястия и скара. DOC Sorbara позволява използването на сортове Саламино в тези вина, но не повече от 40%.
• Lambrusco Grassparossa di Castelvetro
Това е мастилено-червено вино с малинова пяна, аромати на теменужки, ягоди, пресни сливи и черни череши. То е по-пълноценно и съдържа повече алкохол и забележимо повече танини от другите вина Lambrusco. Grassparossa е достатъчно мощно, за да се справи с местно ястие зампоне (свинска кожа от краката, пълнена с кайма). Ако етикетът обозначава DOC Lambrusco Grasparossa di Castelvetro, тогава съставът на виното трябва да бъде най-малко 85% Lambrusco Grasparossa. Останалите 15% могат да бъдат други сортове Lambrusco или Malbo Gentile.
• Lambrusco Salamino di Santa Croce
Ако видите такъв надпис на етикета, тогава пред вас е вино, направено най-малко от 90% Lambrusco Salamino, като е възможно добавяне на сортове Bruniola и Ancellottа. Това вино се произвежда в суха и полусладка версия, в стила на frizzante (полупенливо). Името на сорта се дължи на плътните клъстери с цилиндрична форма, наподобяващи салам или наденица.
Lambrusco Salamino
Подобно на Lambrusco Sorbara, това вино е създадено, за да се пие в младостта. То перфектно допълва специалитета на местната кухня котехино (свински колбаси бавно приготвени).
• Reggiano
Това е най-големия от регионите, произвеждащи вино от Lambrusco в провинцията Reggio Emilia и от там идва и името. Всички вина Reggiano са произведени от вариации на Lambrusco, но в допълнение към червените пенливи вина, това могат да бъдат тихи сухи червени и пенливи бели вина. Класическото Lambrusco е червено пенливо вино от смес от различни вариации на този сорт, от почти сухи до полусладки версии. Reggiano е особено известен със своите Аmabile (полусладки) и Dolce (сладки) версии, които съдържат до 15% от частично ферментираното грозде Ancellotta, придаващо на виното естествена сладост, а останалите 85% са други сортове Lambrusco (Maestri, Marani, Monstericco и Salamino).
Сладките версии обикновено се правят полупенливи – frizzante. Бялото пенливо вино се прави от същите сортове, но без контакт с ципата на плодове, за да се избегне оцветяване и обогатяване на виното с танини. Розе се получава при кратък контакт с ципата на гроздето. Най-добрите примери за Reggiano са прекрасен баланс на зрялост, пълнота и киселинност, перфектна комбинация с местни храни. като: зампоне, пармаска шунка, сирене пармезан Reggiano.
• Lambrusco Mantovano
Ламбруско Мантовано е отделен DOC (контролирана територия на произход на виното) в Ломбардия и това е единствената територия извън традиционната за Lambrusco Reggio Emilia, където производството му е разрешено.
Въпреки че околностите на град Мантуя са получили статут на DOC едва през 1987 г., историята на местното винопроизводство датира от векове и то от времето на бенедиктинците.
Лозаро-винарската зона се намира между северните брегове на река По и град Мантуя в югоизточната част на Ломбардия – където е вклинена между съседните региони Reggio Emilia и Veneto.
Тук Lambrusco по правило се прави сухо – както rosso (червено), така и rosato (розе), въпреки че има малък брой полусухи версии. Съдържанието на алкохол обикновено е ниско.
Според изискванията на DOC, виното Lambrusco Mantovano трябва да бъде 85%, съставено от сортове Lambrusco Viadanese (Viadanese го наричат в Италия Grapello Ruperti), Maestri, Marani и / или Salamino. Останалите 15% са Ancellotta, Brugnola ( известен още като Fortana), Sorbara и / или Grasparossa (наричано още Grappello Grasparossa). Тези вина имат рубинен цвят и букет, наподобяващ миризмата на теменужки.
Lambrusco трябва да се сервира охладено до около 10 градуса (по Целзий). Ако обаче това е много прост вариант, с обикновен груб букет, тогава има смисъл да го охладите още 2-3 градуса.
По какво се различава Lambrusco от шампанското?
Строго погледнато, няма нищо общо между шампанското и Ламбруско, освен наличието на мехурчета и подобна форма на бутилка.
• Сорт. Lambrusco се произвежда от същите и други местни сортове, които изобщо не се отглеждат във Франция.
• Вкусът. Зависи не само от сорта, но и в много голяма степен – от мястото на отглеждане на гроздето и метода на производство. Следователно, дори ако Lambrusco е било направено от същите сортове и по същия начин като шампанско, вкусът все пак би бил различен (поради разликите в климата, състава на почвата и т.н.)
• Метод на производство. Lambrusco се произвежда по опростена технология, наречена метод Charm, а шампанското се произвежда по сложната и скъпа „класическа технология за шампанско“.
• Цвят. Шампанското никога не е червено. Максимумът е розов.
• Сладост. Ламбруско често се прави сладко. Шампанското е почти винаги сухо и много сухо вино.
Оставете коментар