В буквален превод името се превежда като пушена или опушена бира. За основа могат да се вземат различни сортове – Helles, Bock, дори пшеничен Weissbier, но само пушеният мерцен се нарича Rauchbier. Както подсказва името, технологията на производство включва oпушването на малц (най-често върху букова дървесина), но степента на опушеност не е стандартизирана и зависи от производителя.
Бирата е напълно ферментирала, малцова, с подчертан опушен привкус. Някои сортове имат сладки препечени тонове и вкусът на хмела може да не се усети.
Rauchbier може да бъде много тъмен, дори кафяв, с много пяна, като „шапката“ в чашата прилича на тъмен крем.
Балансът на опушеност и малц може да се измести във всяка посока в зависимост от марката. Стилът е много малцов (като Mertsen), но завършекът е сух и буковият дим може да се прояви в тонове бекон. Ако се усеща хмел, тогава освен горчивина се проявяват и флорални и пикантни нотки.
Rauchbier не трябва да има аромат на изгоряло или тръпчив. Целият малц или част от него, но не по-малко от 20%, се пуши. За производството се използват дрожди и хмел с немски произход.
Съдържание на алкохол: 4,8-6%.
Плътност: начална 1.050-1.057, крайна 1.012-1.016.
Индекс на горчивина: 20-30 IBU. Цвят: 12-22 SRM.
Оставете коментар